Нарва: как се живее в "най-руския град в ЕС"

На картата Нарва е просто един град на източната граница на ЕС. На политическия радар обаче в момента той привлича вниманието заради няколко анонимни рускоезични канала в социалните мрежи с гръмкото име "Нарвска народна република": там неизвестни лица разпространяват проруски наративи и призовават за отделянето на града от Естония.

Естонските специални служби виждат в това провокация, но местните жители не изглеждат особено обезпокоени. Как се живее в "най-руския" град в ЕС и НАТО?

Още новини от Украйна

Там, където Западът и Русия се допират

В Нарва всичко е както обикновено: хората си вършат работата, а по улиците - обичайната смесица от съветски фасади и европейски табели. И само по новините се чува по нещо за сепаратистките настроения. Границата тук е отворена, но може да се пресече само пеша и само през деня. Автомобили и автобуси не преминават по моста - по искане на Русия. Официалната причина - ремонт, който ще продължи поне до края на годината.

Този мост не е просто инфраструктура, той е символ. Някога - на дружбата, а днес - на една нова Студена война. Именно тук Западът и Русия се допират - в буквалния смисъл.

Всички ключови теми на европейската политика - НАТО, санкциите, войната - в Нарва се усещат буквално на разстояние от няколкостотин метра. От другата страна на реката е Ивангород, а разликите се виждат с просто око. Сравнението определено не е в полза на руския град: там, за разлика от Нарва, дори не успяха да довършат крайбрежната алея, въпреки че ЕС отпусна средства на двете общини по програмата за трансгранично сътрудничество, а руският град дори получи повече от естонския. Днес в Нарва има красива, модерна крайбрежна алея, а тази в Ивангород се оказа девет пъти по-къса, да не говорим за качеството на изпълнението. През 2017 г. разследване на "Ню Йорк Таймс" стигна до извода, че най-вероятно корупция е причината за руския провал на проекта.

"Руски" град в сърцето на Европейския съюз

През последните седмици Нарва се оказа в центъра на вниманието заради разрастващите се напоследък сепаратистки тенденции. Това е градът в ЕС с най-голям брой рускоезично население. Едва около 2% от жителите му говорят естонски вкъщи, а една трета от населението даже притежава руски паспорт.

Кметицата Катри Райк обаче твърди, че напоследък се забелязва промяна. "Ако преди естонският беше едва ли не таен език, днес вече не е така. Да, Нарва няма да стане град, в който се говори само на естонски - ще си остане двуезичен, а в бъдеще може би дори и триезичен", казва градоначалничката.

Фактът, че руснаците представляват абсолютното мнозинство от населението в Нарва, кара някои хора да правят паралели с Донбас, Крим и Приднестровието. Местният журналист и антрополог Роман Викулов обаче не споделя тези страхове: "Без съмнение в Нарва няма никакви сепаратистки настроения. Даже можем да кажем, че никога не е имало такива, може би само с едно изключение - когато преди 35 години мнозина мечтаеха за автономия, макар и в рамките на Естонската република. Днес няма и следа от това", уверява той. Но има едно друго усещане - че преди е било по-добре и че в бъдеще ще става все по-зле.

Викулов не отрича, че има разочарование и отчаяние, а настроението е предимно негативно. Но сред хората няма агресия, уверява той. Ако напускат града, то не защото искат да са част от Русия или да се отделят от Естония, а защото не виждат бъдеще за себе в своя град.

"Дълго време ни обещаваха по-розови перспективи като граничен град - очакваше се поток от хора, които ще харчат парите си тук. Но тази мечта се разби", казва Викулов. Според него обаче в тези настроения няма нищо политическо - те са по-скоро от битово естество.

"В Естония се живее по-добре"

"Не вярваме, че жителите на Нарва искат да преминат към Русия. Сред нашите познати изобщо няма такива хора", ни казват случайни минувачи, които срещаме на улицата. И всички са единодушни, че в Естония се живее по-добре: "Достатъчно е да минете на отсрещния руски бряг, за да се уверите в това".

За същото говори и журналистът от обществената телевизия на Естония в Нарва Сергей Степанов. Според него в Русия се живее по-бедно, Ивангород е град в упадък, а пенсиите в Ленинградска област са приблизително три пъти по-ниски, отколкото тези в Естония. Именно затова "кримският сценарий" - т.е. местните хора да подкрепят отцепване, не изглежда реалистичен. "Хората не искат в Русия", казва Степанов.

Заместник-председателката на градския съвет на Нарва Яна Кондрашова не е толкова категорична: "Винаги ще се намери някой с радикални нагласи. Има такива и при нас, но не мога да кажа, че това е масово явление".

Но Москва не забравя Нарва - без значение, че сред жителите на града сепаратистките призиви изглежда не намират отзвук. През 2022 г. президентът Владимир Путин публично спомена Нарва, говорейки за Петър Първи, Северната война и "връщането на земите".

А след началото на пълномащабната война срещу Украйна на всеки 9 май на руския бряг се организира грандиозен концерт - със забранената в Естония съветска символика, пряко предаване на парада на Червения площад, гостуващи "звезди" на руската естрада, които пеят на сцена, поставена така, че да се вижда отлично от Нарва. Така границата се превръща в огромен екран.

Граница между два свята

"През своята многовековна история Нарва винаги е била кръстопът на различни култури, различни власти и владетели - място, където се срещат различни политически амбиции", казва пред ДВ Мария Сморжевски-Смирнова, директорка на музея в Нарва, разположен в замък от XIII век, който е построен още от датчаните.

Главната кула на замъка в Нарва се издига точно срещу крепостта в Ивангород, построена по заповед на руския цар Иван Трети. Двата колоса сякаш се съревновават един с друг. "Границата, която минава точно по средата на реката, сега бележи сблъсъка на тези два свята и напълно различни цивилизации, напълно различни ценностни системи", казва Мария Сморжевски-Смирнова. По нейна инициатива на стената на замъка бе окачен плакат с надпис "Путин - воененнопрестъпник", заради което московски съд я осъди задочно на десет години лишаване от свобода, въпреки че е гражданка на Естония.

Днес Нарва не е гореща точка. Но в известен смисъл представлява един вид политически стрес-тест за Запада. Град, където у дома се говори руски, където границата не е просто географски термин, а по-скоро емоционално състояние, където бъдещето изглежда несигурно. Но Нарва е и място, където един от фундаменталните постулати на ЕС - "единство в многообразието" - може да бъде превърнат в реалност.

Автор: Денис Кишневски